Има една теория, че по-късно родените в едно семейство деца са по-глезени от каките и батковците си. Дали наистина е така?! Предполагам не в сто процента от случаите, но все пак в това твърдение има голяма доза истина и то почива на реални факти и наблюдения от живота. Понеже аз съм изтърсачето в семейството, при това с доста голяма разлика в годините, смея да го потвърдя с пълна сигурност от съвсем личен опит – угаждали са ми повече, почти на всяка моя прищявка; когато сме правили някаква беля със сестра ми – винаги виновната е била тя, и все в тоя дух. И сега ще се опитам да ви обясня защо се получава така.
Естествено не е свързано с определени предпочитания или по-силни симпатии на родителите към някое от децата им. Колкото и клиширано да звучи, няма как един родител да обича повече някое от тях – просто го прави по различен начин. По-скоро е свързано с това, че винаги малките същества пробуждат у хората по-силни симпатии, безпомощността им – естествен стремеж да им помогнат, да се грижат повече за тях. Съвсем логично е в подобен контекст изискванията към каките и батковците да бъдат завишени, строгостта – също. Все пак те са по-големи и от тях се очаква да бъдат не само пример, но и подкрепа за малчуганите.
Има и друго нещо – при големите синове и дъщери на родителите им е било за първи път. А всяко начало си идва с грешките, и в родителството има период на съзряване. Е, второто, третото или следващото отроче е като поправителен изпит за начина, по който са отглеждали и възпитавали първото. Ако са видели, че прекалените изисквания и строгост невинаги дават очакваните резултати, съвсем логично е да са поомекнали.
В това, мисля, е разковничето на различното отношение, а не в степента на обич.