Много е говорено и писано за разделното хранене, ползите от него са лесно доказуеми, но все още има хора, които го смятат за меко казано глупост.
А разделното хранене всъщност си има научно и много лесно за разбиране обяснение. За усвояването на различните групи храни като въглехидрати и белтъчини са необходими различни ензими, които се отделят в стомаха. Когато смесвате храни по време на ядене, организмът ви се затормозява, става ви тежко и може да ви е тежко още дълго време, защото храната застоява в стомаха ви, а вие не можете да я усвоите правилно, защото не сте благоприятствали условията в собственото ви тяло.
Ключов за мен момент е, че родната ни кухня сякаш е създадена, за да ни пречи да се храним разделно. Кебапчета, кюфтенца или пържола с пържени картофи е класическа комбинация, но всъщност е противопоказна. На цаца с картофки и бира, от друга страна, как да устоиш, докато си на плажа. При бързите храни – сандвичи и дюнери – също комбинират месо с картофи. И това са само очевидните примери. Има и скрити заплахи.
Типично българската мусака се прави със същите съставки – картофи и кайма. За пилешката супичка също нарязваме няколко картофа, за да е по-вкусна, сещате ли се какво се получава?
Примери много, резултат един. За да се храниш разделно, трябва малко мисъл. В началото е трудно, все ще кривнеш от здравия път, но може и да се окаже, че си струва.
И не, не се водете от идеята, че всичко отива на едно и също място, а организмът сам ще си радели храната. Може и да го направи, но защо да е по трудния начин, след като може и по-лесно?