Стане ли човек студент, налага му се да се замисли по-подробнo за работата и бъдещото си професионално развитие. Да споменавам ли, че на някои младежи им се налага да се сблъскват с проблемите на работещите хора още преди да са завършили гимназия? Тъжно е, но е факт.
Да кажем обаче, че те са изключение, макар и да заслужават да им се обърне сериозно внимание. От друга страна, работещите студенти са ежедневие. И те като всяка прослойка на обществото имат своите особености и проблеми, с които се сблъскват. И аз съм се сблъсквала с тях…
За да визуализирам ситуацията, ще ви приложа няколко цитата, които съм запомнила от свои интервюта за работа или от реални работодатели.
– “Вие смятате ли да ходите наистина на лекции?”, са ме питали няколко пъти с цел човекът срещу мен да прецени заетостта ми и евентуалните задължения, с които да ме нагърби. Това беше често срещан въпрос при интервюта за работа.
– “Не ми се иска да ти плащам осигуровки, докато може университетът да ти ги плаща…”. Това бяха точните думи на бившия ми работодател, след като няколко месеца го питах кога ще подпиша трудов договор.
– “Виждам, че не сте работили до момента. Само учите ли?” е ситуацията, в която изпадаш, когато работиш без трудът ти да е документиран. Тя е резултат на горепосочения пример.
Мога да продължавам още… но се надявам, че придобихте представа. Не е лесно да си работещ студент у нас и никак не е лесно да си работещ студент, който да докаже, че е работил реално.