14-и февруари, Ден на влюбените, Свети Валентин… имената са различни, но символиката е една и съща. Предстои съдбоносен за всяка двойка ден. Защо казвам “съдбоносен” ли? Защото първият Св. Влентин е изпитание за всяка двойка и защото всяка двойка, без значение колко дълго е заедно, има някакви очаквания за този конкретен празник. Не са малко и случаите, в които мъжете избират точно тази дата, за да предложат брак на своята избраница в живота, или път сгодена двойка, която подбира точно този ден от годината, за своята сватба. Според мен е леко банално, но това е лично мое мнение…
Аз, като всяко младо момиче, също си мечтая някой ден да поема по този път, но нека не се отклоняваме. Възнамерявам да дам малко надежда на мъжката част от населението ни. Макар да искам да се омъжа и да създам собствено семейство в бъдеще, това не означава, че го искам веднага, или че държа на Св. Валентин задължително да получа голям букет, кутия с шоколадови бонбони или скъп подарък. Напротив, не искам даже вечеря в изискан ресторант или си правя специална прическа за празника. Аз, както и повечето според мен жени, приемат днешния ден като не по-различен от останалите. Иска не се да получим нещо, което да нипокаже, че сме обичани, но това нещо не е необходимо да е супер специално или скъпо. Може да бъде червена роза, малък шоколад с мила бележка до леглото, а приготвена от мъжа вечеря е удар в десетката.
Денят на влюбените е хубав празник и съдържа в себе си благородно послание. Малък, мил жест е повече от достатъчен, за да покажете на човека до себе си, че се радвате до го имате. Всичко друго е излишно…