Гледах Миньоните на кино

Снощи бях на кино. Организирахме се с няколко приятели и се разбрахме да гледаме дългоочакваните “Миньони” (на които съм фенка между другото). Тук е мястото да уточня, че компанията ни беше доста разнообразна. Едно момче дойде заради приятелката си, а друг само заради идеята да се съберем, защото така или иначе не е гледал “Аз, проклетникът” 1 или 2.

Мисля, че от всички ни моя милост беше най-ентусиазирана за филма и съответно останах най-доволна накрая. Филмчето е забавно, има своите добри и не толкова добри моменти. През повечето време има за какво да се смееш на симпатичните жълтурковци, а през останалото чакаш да ги покажат отново. Моите приятели обаче останаха малко разочаровани от самия сюжет на анимацията… което не го разбирам. Не може да очакваш от подобно филмче да засяга дълбоко екзистенциални теми и да ти показва истините за живота. Отиваш на кино, за да гледаш миньноните и това е. Все пак говорим за анимация, тя не е трилър, не е драма, нито някакъв романс. Това е приятно и забавно филмче, което след 1 седмица дори няма да си спомняш в подробности. Иначе ви го препоръчвам, ако си падате по подобни неща 😉

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *