Животът ни и котките – ако може, някой да оправи нещата вместо нас

kotkite

Странни връзки прави понякога човек в главата си, ама така е – казват човешкият мозък бил възможно най-сложната машина. Та отговорността и вината за днешната странна смислова компилация, която ще направя, направо може да хвърлим на грешна операция на тази най-сложна машина, в случая моята, и също така да се надяваме, че грешките няма да се повтарят или поне няма да зачестяват. Накратко днес ще се опитам да ви обясня кое е това нещо, което свързва по-голяма част от всичко, което ни се случва като общество в момента, протестите и исканията, с котките, кучетата, или по-скоро с отношението към тях. Разбира се, освен това, че всичките живеем на една обща територия. Другото общо е това, че и протестиращите, и повечето българи, които си стоят по домовете, си мислят, че някой друг може и е длъжен да оправи нещата в собствения им личен и обществен живот, вместо това да сторят те самите. Даже, за да не звучи от дистанция, ще е по-правилно да кажа: вместо това да сторим ние самите. Ще кажете къде са в картинката котките и кучетата. Почти всеки ден във фейсбук попадам на съобщения за това, как някой минал отнякъде видял бедстващо улично животно, с рана, блъснато или болно, снимал го, публикувал го, описал мястото, на което е животното, и призовава другите да отидат там да помогнат. Ами ако си бил там и ако си толкова загрижен, защо ти не си помогнал, а смяташ, че другите трябва да го направят? Така е и с нещата от живота – не че уличните животни не са част от живота. Няма кой вместо нас. Което значи просто и ясно – няма кой!

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *