Книгите

Наскоро реших да се върна към книгите. В този технологичен свят, където всяко нещо правим на компютъра, че дори вече можем и да четем книги онлайн е трудно да запазиш усета си към добрата литература. Мисля, че колкото и да е страхотно, че вече сме изключително модерни не бива да забравяме книгата, която е първоизточника на знанието. От известно време периодично си купувам някоя и друга и си ги чета. Естествено мога да ги заема и от библиотеката, но много ми харесва да ги събирам, носят ми спомен за това какво ми е направило впечатление в сюжета. Искам един ден да имам огромна библиотека, пълна с всичките книги, които някога съм прочела. В последно време се насочих към поезията и открих неизвестен за мен автор, който ми хареса много. Купих си няколко негови книги, една от който с любовна поезия. Толкова са хубави стиховете му, че докато ги четеш въображението ти те отнася някъде надалече и можеш да си представиш картините, които описва само с думи. След като прочетох стиховете се насочих към една по-различна тематика и взех две доста различни книги едната, от които „Алхимикът” на Пауло Куелю. Другата е романа, по който е направен филма „Интервю с вампир”. Малко нетипични за мен жанрове, но реших да прочета нещо ново, което пък може да се окаже интересно. Специално за Пауло Куелю съм чувала само суперлативи, а за конкретната книга, че не бива да се пропусне да бъде прочетена. Другата на Анн Райс я взех, защото съм гледала филма и ми е много любопитно как точно са описани събитията в книгата. Обикновено винаги е много по-подробно и се очертава картина различна от филмовата реализация, защото се пропускат доста детайли.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *