Чувала съм много истории как в студентските години хората срещали голямата си любов. Много от моите приятели и познати наистина намериха половинките си в университета. Дори родителите ми са се запознали докато са били студенти и след като са завършили съм се появила аз. За разлика от годините прекарани в училище, когато не си много осъзнат и дори да имаш гадже в повечето случаи се разделяте поради простия факт, че пораствате и се променяте. В университета, където вече си изградил самосъзнание, избрал си професия и си намерил себе си, е много подходящо място да срещнеш човек, с който да имате общи интереси, мечти и да се породи любов помежду ви. Въпреки това аз не мога да кажа, че някой ми е хванал окото и е предизвикал интерес в мен. Честно казано се чувствам добре необвързана, без ангажименти към някого, без сериозна връзка, свободна и разполагаща с времето си. Така имам възможност едновременно да се съсредоточа върху образованието и професията ми и в същото време да се забавлявам без да давам обяснения на някой. Макар всичко това да е истина, понякога виждайки щастливите двойки около себе си ми се приисква и аз да си имам някого. Не съм загубила надежда разбира се, любовта ще дойде точно тогава, когато не я очаквам. Чудя се обаче дали ще бъде скоро, поне в следващите две години в които ще съм студентка.