На дискотека

Вчера вечерта колежки от общежитията ме поканиха да остана да спя при тях, защото имахме занятия до късно, след това преглеждахме едни материали за курсова работа и без да се усетим беше станало 21h. Затова реших да остана при тях и на другия ден заедно да отидем на лекции. Тъкмо се приготвяхме за лягане, когато на стаята се почука, отворихме и какво да намерим един от колегите ни запъхтян, дошъл да ни каже да се обличаме за дискотека. На нас само това ни трябваше, изобщо не се чудихме, само одобрително се спогледахме и вече беше решено. Събрахме се доста хора, а обикновено организацията винаги куца и не успяваме да съберем голяма група. В бара стояхме почти до сутринта, някъде около 5 си тръгнахме, понеже щяха да затварят. Понякога, когато нищо не си намислил предварително се забавляваш много повече отколкото ако си правиш големи планове. На другата сутрин всички отидохме на лекция, но от далече си личеше, че не сме лягали. Целия ден мина кошмарно, защото всички ни боляха главите и много ни се спеше. Брояхме минутите кога ще приключим и ще можем да се приберем да си почиваме. Въпреки, че едва изкарахме деня никой не съжаляваше, че е бил на дискотека вместо да е вкъщи в леглото си. Един път се живее и трябва да си изживеем младостта пълноценно, за да не може един ден, когато се обърнем назад да си кажем, че е трябвало да направим нещо, а не сме го направили.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *