Равносметки

dresЗнаете, че около някакви важни празници, събития или дати човек си прави някакви ревизии и на миналото, и настоящето и на плановете. Е, аз имам цели два такива повода. Първия, колкото и да не ви се вярва, че толкова бързо си е литнало времето – тази година ми е последна, поне за първата образователна степен в университета. И втория – след малко повече от две седмици имам рожден ден.

Захващам ги отзад напред. За рождената дата не е толкова задълбочена равносметката, да не се лъжем – малко след 20 една година от човешкия живот не е чак такъв забележителен период. Виж, после става. 🙂 Общо взето, там колебанията и мислите ми се движат около избора дали да празнувам рождения си ден както обикновено – в заведение с приятели, или пак с приятели, но да организирам излет в планината и да си направим едно хубаво барбекю.

Виж, вторият размисъл си е по-сериозен. Само след няколко месеца ще трябва да мисля за магистратура. На първо място – дали да е по специалността, или да е нещо съвсем различно, засега клоня към второто, защото мисля, че повече квалификации биха ми дали и повече възможности за реализация. Другото – за което пък никога не съм си мислела, че ще се колебая – да остана ли в България, или да запиша доучването някъде в чужбина. Ако ме бяхте попитали преди няколко години, а може би и без да ме питате, аз съм споделяла – твърдо бих ви казала тук. Сега обаче съм силно разколебана. И не само аз. Много мои колеги и приятели. Перспективите стават все по-мъгляви, да не кажа никакви. С две думи има много материал за обмисляне. Но нека изчакаме края на лятото – сега е време за ваканцуване, както каза наскоро един титан на българския език. Пък и както оптимистично казва Скарлет в края на “Отнесени от вихъра” – Утре е нов ден…

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *