Всеки човек си има своите странности. Едни не обичат да ядат ягоди, други ядки, трети могат цял живот да карат на бира и пържени картофки. Хранителните ни предпочитания са както строго индивидуални, така и наследени от родителите ни. Може и да не сте се замисляли за това до сега, но вгледайте се в себе си и родителите си и ще забележите много прилики – предпочитания към сладките изкушения, афинитет към салатите, слабост по италианската пица и паста, безразличие към сметаната и еклерите или пък непоносимост към гъбите и морските дарове. Сигурна съм, че ще откриете специфичната хранителна особеност за вашето семейство!

lacrima-cupАз например обичам, та направо обожавам да хапвам сирене по всяко време от годината. В това отношение съм копи-пейстнала майка ми на 100%. Купувам сирене в промишлени количества, съхранявам го в пластмасова купа и една голяма разфасовка от 800 гр. мога да унищожа за по-малко от седмица – точно това се случи с един голям пакет краве сирене на Lacrima, което си купих преди 5 дни. Прибавям тази млечна вкусотия както към различни салати, омлети, миш-маш и гювечета, така и към някои плодове, сосове и готвени ястия. Опитвали ли сте например сирене с ябълка? А с праскова? Или кайсия? Ооо, божествено вкусно е. Киселото мляко също си подхожда с тези плодове, но него предпочитам с домашно сладко от горски ягоди. Ммм, да знаете, че това буквално е Десертът на Боговете 😉

Иначе признавам си за още една моя слабост – мога да закусвам, обядвам и вечерям със сирене. Знам, че е малко странно, но именно странностите на хората ни правят индивиди, различни от колектива, нали? Ето, аз например, си взимам кутията със сирене в ръце (това на Lacrima от последния път много ми хареса), сядам пред телевизора и почвам да си го ям все едно е сладолед. Не веднъж са ми казвали, че прекалявам със сиренето, но какво от това? Вкусно ми е, приятно ми е, чувствам се добре и смея да кажа, че също така изглеждам добре.

От прекалено много места ни казват какво трябва и не трябва да се прави. Понякога се чудя… не е ли по-добре да се вслушаме в сигналите на собственото си тяло и да решим кое е по-добро за нас. Нека вършим това, което ни прави по-щастливи и доволни от живота. Според мен си струва 😉

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply