Сиренето на Lacrima си го хапвам сладко като сладолед през лятото

Всеки човек си има своите странности. Едни не обичат да ядат ягоди, други ядки, трети могат цял живот да карат на бира и пържени картофки. Хранителните ни предпочитания са както строго индивидуални, така и наследени от родителите ни. Може и да не сте се замисляли за това до сега, но вгледайте се в себе си и родителите си и ще забележите много прилики – предпочитания към сладките изкушения, афинитет към салатите, слабост по италианската пица и паста, безразличие към сметаната и еклерите или пък непоносимост към гъбите и морските дарове. Сигурна съм, че ще откриете специфичната хранителна особеност за вашето семейство!

lacrima-cupАз например обичам, та направо обожавам да хапвам сирене по всяко време от годината. В това отношение съм копи-пейстнала майка ми на 100%. Купувам сирене в промишлени количества, съхранявам го в пластмасова купа и една голяма разфасовка от 800 гр. мога да унищожа за по-малко от седмица – точно това се случи с един голям пакет краве сирене на Lacrima, което си купих преди 5 дни. Прибавям тази млечна вкусотия както към различни салати, омлети, миш-маш и гювечета, така и към някои плодове, сосове и готвени ястия. Опитвали ли сте например сирене с ябълка? А с праскова? Или кайсия? Ооо, божествено вкусно е. Киселото мляко също си подхожда с тези плодове, но него предпочитам с домашно сладко от горски ягоди. Ммм, да знаете, че това буквално е Десертът на Боговете 😉

Иначе признавам си за още една моя слабост – мога да закусвам, обядвам и вечерям със сирене. Знам, че е малко странно, но именно странностите на хората ни правят индивиди, различни от колектива, нали? Ето, аз например, си взимам кутията със сирене в ръце (това на Lacrima от последния път много ми хареса), сядам пред телевизора и почвам да си го ям все едно е сладолед. Не веднъж са ми казвали, че прекалявам със сиренето, но какво от това? Вкусно ми е, приятно ми е, чувствам се добре и смея да кажа, че също така изглеждам добре.

От прекалено много места ни казват какво трябва и не трябва да се прави. Понякога се чудя… не е ли по-добре да се вслушаме в сигналите на собственото си тяло и да решим кое е по-добро за нас. Нека вършим това, което ни прави по-щастливи и доволни от живота. Според мен си струва 😉

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *