Студентка на петдесет

Здравейте! Мислех днес пак да ви занимавам с Мера, че напоследък беля след беля прави, ама само бегло ще спомена за нея, че за друго съм решила да пиша. Да вземе да свали от шкафа едно неразопакована кутия с  лечебен билков чай, да го разкъса с острите си зъби, дъвкала филтрите, разпръснала билковия прах навсякъде – едно, че ми отвори много работа, второ, притесних се да не й стане нещо от тия билки, че откъде да знам как действат на котките. Ама слава богу засега всичко е наред. А иначе днес ще пиша за една жена, с която се запознах оня ден в кафенето на университета – около петдесетгодишна и се оказа, че ми е колежка – и тя студентка, само че в друга специалност. Първо ми стана малко смешно – как човек на петдесет, вместо да се готви за пенсия, тепърва решава да учи. Но после, като се позамислих, ми се стори много похвална тая работа – че даже и на тази възраст, жената има желание да се развива и не е застинала на едно място. Оказа се, че това няма да й е първо висше образование – когато е била на моите години, е завършила история и дълго време е работила в някакъв научен институт, ама знаете какво се случи с тия институти. И решила да завърши икономическа специалност с идеята да има по-големи шансове за професионална реализация. С голям ентусиазъм говореше жената – по-голям даже от на някои колеги на моите години. Дано и аз на петдесет имам такъв хъс за живот и такова желание за развитие.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *