Търговията и любовта към животните

Скоро не съм писала за лудориите на Мера и сигурно ви липсват. На западния фронт нищо ново, както се казва . Обичайните неща за Мера: счупени чаши и вази, скъсани покривки, кражби – наскоро пак ми изчезна едно много красиво колие от СБХ и главният заподозрян, разбира се, пак е тя, лошото е, че нямам данни за новото й скривалище. Ама толкова за лудориите й – те край нямат. За друго ми е думата днес. Сетих се оня ден, като се прибирам, че съм забравила да й купя гранули – сега лятото сме повече на консерви, но си обича и гранулите тя. И понеже не ми беше по път магазинът, от който обикновено й купувам, влязох в едно магазинче за котешки храни, което ми беше по пътя. Разгледах вътре – разнообразие достатъчно. Поспорих малко с продавачката, която ми обясни, че най-висок клас храни са най-скъпите. Което не е точно така – най-високият клас храни за животни е супер премиум и вече цената варира най-вече във връзка с това, колко е известна марката, т.е. колко пари производителят отделя за реклама. Та докато се обяснявахме, от улицата влезе едно много симпатично котараче, поослуша се и се намъкна в един от чувалите с храната и кротко започна да хрупа – опитно изглеждаше, явно не го правеше за първи път. Много обичам животни, особено котета, сигурно е ставало въпрос, и им свалям пред блока и храна, и вода. Ама питам ви: редно ли е в магазин, където продават храна за домашни котета, обезпаразитени, ваксинирани и пр., в чувалите с храна да се разхождат улични котарачета. Не казах нищо на продавачката, защото знаех как ще прозвучи. Но не мисля, че някога пак ще купя храна за Мера оттам. Защото любовта към животните не трябва да застрашава живота и здравето на домашните любимци, в случая клиенти.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *