Употреба

Тия дни във фейсбук широка популярност доби едно писмо на 15- годишната ученичка Марина Сидерова от Пловдив до министъра на финансите Симеон Дянков. В него най-общо младото момиче се възмущаваше от унизителното състояние, в което са поставени българските пенсионери, нашите баби и дядовци, състояние на оцеляване, а не на живот и правеше съпоставка с коледните бонуси, които ще се дадат на гръцките пенсионери. И аз като млад човек смятам, че младите хора трябва да имат активна позиция по наболелите проблеми на обществото ни. Не знам защо обаче в такива публични, особено чисто словесни изяви, виждам като че ли по-скоро стремеж не действително да се направи нещо, а стремеж за лична изява. Може и да бъркам, може наистина поривите на това момиче да са били чисти и безкористни, сигурно е така. Но истината е, че никога революциите, разбирайте го метафорично, не са се правили само с думи. В този смисъл ми се ще като млади хора да бъдем наистина по-активни, но не на думи – а с някакви конкретни действия, нещо, от което наистина биха могли да произтекат реални действия и последици. Иначе резултите от това писмо – момичето се прочу, финансовият министър си направи пиар. Обади се на Марина и в 15-минутен разговор, 15 минути от ценното му министърско време, й обясни как гърците ще си платят сметката един ден, а ние ще гладуваме още известно време, но после ни чакат светли бъднини. На това му казвам употреба. Затова си мисля, че ако правим нещо, трябва да го правим така, че ако не успеем да постигнем нещо, то поне да не даваме шанс да ни употребяват за собствени политически и рекламни цели. Това е – мнение на един млад човек, като Марина.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *