По Гергьовден ми се обади един колега да ми предложи възможност да изкарам някой лев. Негов познат, който в момента е редовен докторант в нашия университет, завършил преди време нашата специалност, си търсел човек, който да му напише докторската дисертация срещу заплащане. Не попитах какво ще е заплащането и какви са другите условия, защото, първо, нямам самочувствието, че ще се справя достатъчно добре, второ, не смятам, че тая врътка е редна, и, трето, нямам време – знаете, че сесията наближава. Но се поразмислих за системата и безумията в нея. Доктор се става, след като напишеш докторска дисертация и доколкото знам, трябва да имаш някакви публикации в научни списания за съответната област, в която е дисертацията. За това държавата ти плаща около три години всеки месец заплата от по 500 лева. И какво се оказва, че може за около петстотин, хайде хиляда да са, макар че не вярвам, ти може да възложиш на някой да ти я напише. И после този същият човек, дето някой друг му е написал дисертацията, ще се кичи с титла доктор по съответната специалност, ако се случи да се конкурирате за една и съща работа, за която образователният ценз е от изключителна важност, не е изключено докторът да оглави класацията и да мине даже пред този, който му е написал научния труд. А може и преподавател да му стане, защото сега по новия закон асистентите задължително трябва да са с докторска степен. Хайде кажете ми сега това каква управия е?! И до скоро.

Google+ Comments