Чували ли сте оня студентски виц, даже казват, че е истински случай, за един преподавател, който бил толкова проклет, че било истинско събитие, ако пише тройка на някого. Та отива главният герой на нашия виц на изпит при него, било зима и той, студентът, бил с вълнено палто, свалил си палтото, закачил го на закачалката в кабинета и седнал да го изпитат. Представило се прилично момчето, смилило се каменното сърце на преподавателя и написал заветната тройка в студентската книжка. Зарадваният студент грабнал книжката с тройката, грабнал и палтото си от закачалката и изхвърчал от стаята. Да, ама преподавателят забелязал, че студентът, вместо да вземе своето палто, грабнал неговото. Излязъл на вратата на кабинета – студентът вече бил на другия край на коридора – и му извикал: Колега, станала е грешка. Студентът помислил, че ще му ревизират тройката, размахал студентската книжка срещу преподавателя и извикал: Няма грешка, няма грешка! И си плюл на петите. Започнах с този виц, защото следващите редове са за преподавателите. Аз ги деля на два типа – принципни и безпринципни. Има много строги преподаватели, които наистина дават трудно изпит. Но са принципни – еднакво строги към всички. Аз лично ги предпочитам, щото тия преподаватели те дърпат напред, мотивират те да се представиш по-добре, някак си те е срам да отидеш на изпит и да мрънкаш. А безпринципните действат на импулси, на симпатии. Може да скъса петима студенти, които са прилично подготвени, и да пусне шестия, щото така е решил в момента. Но истината е, че през каквито и преподаватели и изпитващи да минем през студентските си години, всички ние се готвим за среща с най-страшния изпитващ – живота – там не помагат нито пищови, нито подсказване.