Който е студент по време на финансова криза – а тя май у нас не е прекъсвала в последните 20 години – или пък в друг град, знае, че няма как да се оправи с парите, ако от време на време не захване някаква работа. Е, добре е, ако намери вариант да е нещо свързано с това, което учи, щото една работа никога не трябва да е само за пари. Но истината е, че не винаги това е възможно. И на много от нас се е налагало да отсервират, да сервират, да режат салати в кухня на ресторант, да работят като хигиенисти, като камериерки лятото на морето или пък на някоя сергия за морски сувенири, да продават мартеници по време на кампанията, варена царевица, сладолед и каквото още се сетите. И аз смятам, че няма нищо лошо в това, единственото по-лошо е да стоиш, да лентяйстваш и да чакаш мама и тати да ти дадат някой лев за нужди от първа необходимост. Защо обаче ви разказвам тези очевидности. Защото мине се не мине и в публичното пространство се завърти информация, представена в негативна светлина, как една или друга известна личност продавала нещо си в някакъв си подлез, друга била сервитьорка, трета, това е от последните дни, кандидатка за зам.-министър по земеделието, някога се била пробвала като попфолк певица.
Да ви кажа, безумни и изключително преднамерени ми се струват такива подмятания и припомняния. Няма значение как някой някога се е изявявал и си е изкарвал хляба, стига това да не е било в разрез със закона и с едни общоприети норми за морал, колкото и изхабено да звучи това. Не може да искаме хората цял живот да останат на нивото от студентските си години или младежките си увлечения и да не им дадем правото да се развиват. Защото не всеки е имал шанса да се роди в центъра на София, да е завършил елитна гимназия и да разчита на роднински и приятелски кръг, който от рано да му даде начална скорост в живота. На някои им се налага да поработват това-онова, за да оцеляват през студентството си, но това не може да им е атестат за цял живот. Атестатът трябва да е единствено това, което си научил и можеш.