Сиамката ми наистина е на път да се прочуе. Всеки ден измисля все нови щуротии или намира поводи за тях. С голяма част от белите й вече съм ви запознала, което ме навежда на мисълта, че няма да е зле да адаптирам част от историите за детска публика и да издам някое книжле за малчугани от типа на оная книжка с историите за дакела. Така де, няма да давам само назад финансово заради поредната й беля – да изкарам и аз някой лев от калпазанлъка й.
Ясно ви е сигурно, че пак ще има история. Така е.
Монтираха ни тези дни нова домофонна система. Добра новина, като се има предвид, че ми беше омръзнало да хвърлям на гостите си ключове през терасата, когато външната врата беше затворена – както си е редно да е, между другото. Минаха от фирмата изпълнител през всички апартаменти, пробиха едни дупки странично на вратите и монтираха слушалките. Едни бели и лъскави с гумена пружина, също светещо бяла, която свързва корпуса със самата слушалка. Питаха на каква височина да ги закачат – като си знам стоката, веднага прозрях, че тоя накъдрен гумен шнур ще представлява огромен интерес за Мера, и казах на момчетата: колкото може по-нависоко.
Е, оказа се, че колкото може не е достатъчно. След като на Мерчето й премина стресът от присъствието на чужди хора и от шума от пробивните машини, се подаде изпод леглото, където се беше скрила, и взе да души около входната врата. Не погледна дори нагоре. Казах си: излишно го подозирам котето или пък му се иска, но преценява, че няма как да стигне. И успокоена, тръгнах да си върша дела, които бях зарязала заради монтажа. Не бяха минали и двайсетина секунди, когато се чу силно мяукане, съпроводено с трясък. Гледката, която заварих, беше Мера върху парчетата от домофонната слушалка.
Не знам дали някой ден ще преодолея мързела си и ще седна да напиша книга за лудите истории на още по-лудата ми котка, но даже и да не се случи, служителите от фирмата, които повиках да монтират нова слушалка, ме увериха, че имаме всички шансове да влезем в книгата на Гинес за най-бързо бастисан домофон и да се прочуем.