Много съм чела по форумите за стопани, които твърдят, че в някои от храните за котета слагат някакви съставки, които водят до привикване към определената храна. Други пък собственици на писани споделят, че от някои храни домашните им любимци стават по-буйни и агресивни. Все си мислех, че тия твърдения са плод на богатата фантазия на собствениците или пък на случайно съвпадение на факти. До оня ден, когато се убедих, че може би има нещо вярно в тези твърдения. Преди празниците бях в един хипермаркет да пазарувам, напълних количката с вкусотии и реших, че ще е някак несправедливо, ако не купя и нещо по-специално за Мера – да я поглезя, да усети и тя, че е празник. Поогледах се на щандовете с котешка храна и се спрях на едни паучове на Уискас и пак на техни консерви пастет. Паучовете бяха унищожени още същата вечер – ставало е въпрос и друг път за лакомията на Мера. Консервите ги оставих за самия Великден – за празничната котешка паничка. Сложих й аз сутринта от въпросния пастет и след има-няма 15 минути настана страшна дивотия – тичане, скачане по мебели и техника без цел и посока, светкавични атаки в гръб и бързо оттегляне под леглото. Първоначално не направих връзка, помислих, че може да е гледала някаква птица през прозореца и да се е събудил ловният й инстинкт. Дойде обаче време и за обедното хранене, историята с подивяването се повтори – замалко да отнесе панерчето с шарените яйца. Наложи се скоропостижно спиране на празничното меню и завръщане към делничните й гранулки. Ама котаците пред блока какъв Великден отпразнуваха!